29.01.2019 г., 22:55

Таласъмско стихотворение

701 0 1

Таласъмско стихотворение

 

Банда млади таласъми

със сандали и налъми

наизлизали от гроба

и дошли във късна доба

да се веселят в града.

Полунощ е. Тъмнина.

Всичко спи във тишината.

Ни звездите, ни луната

мяркат се във небесата.

Таласъмската тайфа

бавно броди из града.

Търси кръчма да открие,

в нея тя да се отбие

и да пие до зори

скоч и бира без пари.

Таласъмки свежи, млади

ще нагъват шоколади,

ще танцуват танц мъртвешки

гладни за сърца човешки.

Кръв ще пият ожаднели

таласъмки озверели!

Ще беснеят, ще ловуват,

ще играят, ще лудуват

чак до първата зора.

Ала свърши ли нощта

ще се върнат в своя свят

тъй далечен, непознат

и ще чакат с нетърпение

другото увеселение!

 

23.01.2019 г.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...