29.01.2019 г., 22:55

Таласъмско стихотворение

699 0 1

Таласъмско стихотворение

 

Банда млади таласъми

със сандали и налъми

наизлизали от гроба

и дошли във късна доба

да се веселят в града.

Полунощ е. Тъмнина.

Всичко спи във тишината.

Ни звездите, ни луната

мяркат се във небесата.

Таласъмската тайфа

бавно броди из града.

Търси кръчма да открие,

в нея тя да се отбие

и да пие до зори

скоч и бира без пари.

Таласъмки свежи, млади

ще нагъват шоколади,

ще танцуват танц мъртвешки

гладни за сърца човешки.

Кръв ще пият ожаднели

таласъмки озверели!

Ще беснеят, ще ловуват,

ще играят, ще лудуват

чак до първата зора.

Ала свърши ли нощта

ще се върнат в своя свят

тъй далечен, непознат

и ще чакат с нетърпение

другото увеселение!

 

23.01.2019 г.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...