29 янв. 2019 г., 22:55

Таласъмско стихотворение

703 0 1

Таласъмско стихотворение

 

Банда млади таласъми

със сандали и налъми

наизлизали от гроба

и дошли във късна доба

да се веселят в града.

Полунощ е. Тъмнина.

Всичко спи във тишината.

Ни звездите, ни луната

мяркат се във небесата.

Таласъмската тайфа

бавно броди из града.

Търси кръчма да открие,

в нея тя да се отбие

и да пие до зори

скоч и бира без пари.

Таласъмки свежи, млади

ще нагъват шоколади,

ще танцуват танц мъртвешки

гладни за сърца човешки.

Кръв ще пият ожаднели

таласъмки озверели!

Ще беснеят, ще ловуват,

ще играят, ще лудуват

чак до първата зора.

Ала свърши ли нощта

ще се върнат в своя свят

тъй далечен, непознат

и ще чакат с нетърпение

другото увеселение!

 

23.01.2019 г.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....