Там
ТАМ
Да можех да се върна там, далече,
където срещу слънцето глухарчета играят
и детски смях цъфти навред,
където сутрините още на липа ухаят.
Да можех да се върна там за миг
и дланите премръзнали да сгрея,
венец от маргаритки да нанижа в стих,
да пея с глас... преди да остарея.
Да можех там за малко да остана,
където спират детските сълзи,
ожуленото ми коляно щом целуне мама,
и в миг един престава да боли.
При тях едва ли ще се върна вече,
сега са само спомени във старото мазе...
Хвърчилото ми на дървото се заплете,
напомняше ми вятърът: "Не си дете!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Пиф Всички права запазени
