Там...
Морето, простряло постеля,
разказва приказки свои,
сринващи знойни прегради;
твърди, че в гърдите ти било.
Там глъчно чайки живяли -
и рибата бисерна плувала
в прегръдка от сини воали
край брегове от златни черупки.
Ухаело лятото най-нежно,
с хладни сенки на плажа...
Че дюни до замъци стари
мъдрували за своето его...
Очите с мастило вещали,
че синьото в тях ще е кралско
в сърцето ми ако заплувал
погледът ти - на океана...
русалки с чародейни пръсти
за гости изплитали панделки...
Че сам се отключвал всемира
само с... цунами.
Летяща синя котка
22.05.2010г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Стойчева Всички права запазени