Морето, простряло постеля,
разказва приказки свои,
сринващи знойни прегради;
твърди, че в гърдите ти било.
Там глъчно чайки живяли -
и рибата бисерна плувала
в прегръдка от сини воали
край брегове от златни черупки.
Ухаело лятото най-нежно,
с хладни сенки на плажа...
Че дюни до замъци стари
мъдрували за своето его...
Очите с мастило вещали,
че синьото в тях ще е кралско
в сърцето ми ако заплувал
погледът ти - на океана...
русалки с чародейни пръсти
за гости изплитали панделки...
Че сам се отключвал всемира
само с... цунами.
Летяща синя котка
22.05.2010г.
© Лидия Стойчева Всички права запазени