Там
Звезди изгряват в езерното огледало
и раздвоява се за нас света,
а Слънцето отдавна е заспало -
сънува приказка за споделена самота.
Пророци времето изпридат,
от нишки на объркания ни живот
и нови светове ще идат,
в които сме избрали по-различен плод.
Тогава ще възкръснем
и ще обичаме тъй, както никога не сме,
проклятията наши ще прекъснем,
ще бъдам заедно под новото небе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никодим Сертов Всички права запазени
