Звезди изгряват в езерното огледало
и раздвоява се за нас света,
а Слънцето отдавна е заспало -
сънува приказка за споделена самота.
Пророци времето изпридат,
от нишки на объркания ни живот
и нови светове ще идат,
в които сме избрали по-различен плод.
Тогава ще възкръснем
и ще обичаме тъй, както никога не сме,
проклятията наши ще прекъснем,
ще бъдам заедно под новото небе.
© Никодим Сертов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
