akonitin (Никодим Сертов)
51 582
Jun 17, 2009, 12:07 PM

Там 

  Poetry
679 0 9

Звезди изгряват в езерното огледало
и раздвоява се за нас света,
а Слънцето отдавна е заспало -
сънува приказка за споделена самота.

Пророци времето изпридат,
от нишки на объркания ни живот
и нови светове ще идат,
в които сме избрали по-различен плод.

Тогава ще възкръснем
и ще обичаме тъй, както никога не сме,
проклятията наши ще прекъснем,
ще бъдам заедно под новото небе.

© Никодим Сертов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мечта!
  • Хареса ми!
    Май всички чакаме по-различния плод някога, някъде...
    Безпределно...
  • Мога да си оправям и другите грешки, просто можете да публикувате без корекции щом имате предел.
    Имаше един коментар тук, съвсем не беше обиден или злобен, беше просто закачка. Защо го изтрихте? Позволявам под моите произведения да се пише за всичко. Или ви преминахме някаква друга ваша пределност?
  • Можете да си оправите "пръстовия лапсус", нали?
    Редакторът (който и да е той) "нарочно" нанася корекции като интервали, запетаи и други подобни ситнотии, но има и някакъв предел във "виждането".
  • Ъ, ти си ме убила, накъде повече?!
    Малцинсто управлявало и света, според някои, явно управляваш някакъв свят.
  • Петя, благодаря, чудно как след толкова промени в стихотворението, като добавяне на пълен член там където може и да няма и няма умишлено редактора е пропуснал тази дума.
    Христина, благодаря и на мен ми хареса.
    Страх, не дано, то ще е, искаме или не искаме.
    Бела, радвам се, че ти харесва, ти си един от малкото хора на чиито оценки държа.
  • Дано !
  • "Пророци времето изпридат,
    от нишки на объркания ни живот
    и нови светове ще идат,
    в които сме избрали по-различен плод." - хареса ми много

  • (оправи "раздовява"
Random works
: ??:??