9.08.2019 г., 22:15

Там

626 0 0

Тук сред твоите предели,
никога не ще съм сам,
нещо все ще се намери,
да прилича ми на Там.

 

Между кули и палати,
островчета ще съзра,
като къщата на тати,
дето искам да умра.

 

И заводи във руини,
със нащърбени стени,
ще ми спомнят за години,
де катерех планини.

 

И площади и пазари,
с паркове и кафенета,

сещат старите другари,
и съседските момчета.

 

Обстановката позната,
но душата е далеч,
щом отсъства топлината,
на познатата ми реч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рот Кив Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...