Тук сред твоите предели,
никога не ще съм сам,
нещо все ще се намери,
да прилича ми на Там.

Между кули и палати,
островчета ще съзра,
като къщата на тати,
дето искам да умра.

И заводи във руини,
със нащърбени стени,
ще ми спомнят за години,
де катерех планини.

И площади и пазари,
с паркове и кафенета,

сещат старите другари,
и съседските момчета.

Обстановката позната,
но душата е далеч,
щом отсъства топлината,
на познатата ми реч.