20.12.2019 г., 8:28

Там

978 0 0

Оставам там,

където времето е само наше,

и в него само вечността ни плаши

там в миг, на кея - като капка в океана

аз потапям се, аз там оставам.

 

Оставам там,

където нямаше ме мен 

и теб те нямаше отдавна,

а само чувахме вълните бавно

сред сияние, докато светло става

и събужда ни... аз там оставам.

 

Оставам там

и ще те търся, ако другото е мрак,

но обещавам ще се срещнем пак

и ще премина и през лед и лава,

където ти си там, аз там оставам.

 

Оставам там

и чувам ти ме викаш също

един след друг пейзажите прегръщаш

не се страхувай - още там е и тогава...

аз искам с теб, аз там оставам.

 

Оставам там

с плат черен скривам звука от стрелките,

свещта издухвам, а спомените си

един след друг във стиха подарявам,

събличам роклята... и там оставам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...