20.07.2010 г., 22:54

Там, дето...

697 0 0

Там, дето бронята не се поддава
на удара на хладния метал
и приглушено тихо откънтява
притихнал звън, пресипнал – отмалял.

И пурпурът очите озарява –
рояк разбунени искри летят
и пламъкът игрив се отразява
лъчистосин, кристално чист във тях.

Замислени все гледат деловито
очите ти – разискрени слънца.
Златистожълто като зряло жито
сияе ярко в мрака светлина.

Но бронята корава не поддава
под удара на хладния метал.
И ласки, нежности не обещава
духът ти недостъпен, горделив.

Там стройна със осанка на кралица
ти отминаваш с вдигната глава,
богиньо, лъчезарна кат зорница,
поспри, послушай моите слова!

Нестихващ зов са – вечен на сърцето –
във приливи разплакана любов.
Там в трепети отмерени, което
към твоята душа отпраща зов…

Капризна, своенравна кат русалка
златокоса – свилени коси.
И целомъдра, чиста кат весталка,
не чуеш, мила, думите ми ти.

А по тревата сълзи разпилени
са сълзите на моите очи.
Във призори са плакали натъжени
за свойта обич, скъпа, и мечти.

Аз вечно с вяра светла и надежда
ще ти нашепвам своя благослов
и във очите ти ще се оглежда
сияйно ярка моята любов…

16.07.2010 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...