Jul 20, 2010, 10:54 PM

Там, дето... 

  Poetry
597 0 0
Там, дето бронята не се поддава
на удара на хладния метал
и приглушено тихо откънтява
притихнал звън, пресипнал – отмалял.
И пурпурът очите озарява –
рояк разбунени искри летят
и пламъкът игрив се отразява
лъчистосин, кристално чист във тях.
Замислени все гледат деловито
очите ти – разискрени слънца.
Златистожълто като зряло жито
сияе ярко в мрака светлина. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Random works
: ??:??