11.09.2015 г., 20:19

Там дълбоко

1.5K 1 2

Там дълбоко

 

Там дълбоко в подземия страшни,

където призраци тихо сноват,

където спомени изгубени, прашни,

в тунелите тъмни ехтят.

 

Там дълбоко сандък е зарит

в покоя на вечна тъма. 

Навеки в прахта ронлива е скрит,

огромен къс светлина. 

 

Вардят сандъка демони зли. 

Кошмари зловещо ръмжат.

Никой не ще го зърне дори,

длани човешки не ще доближат. 

 

Там дълбоко в подземия неми 

на ранена и тъжна душа,

в света на шепоти мрачни, студени,

аз пазя своя дял топлина.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тита Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съзирам стихотворения, които докосват душата, браво! Харесват ми!
  • Ако във всеки човек има и зло и добро, то аз съм опитомила своите демони и съм ги направила пазители на доброто. Смисъла не е в това, че буквално "крия светлината" от всеки и от всички. Точно обратното е. Тя е толкова дълбоко попила в душата ми, че никой и нищо не може да ми я отнеме. Благодаря ви за коментарите!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...