11.09.2015 г., 20:19 ч.

Там дълбоко 

  Поезия
1010 1 2

Там дълбоко

 

Там дълбоко в подземия страшни,

където призраци тихо сноват,

където спомени изгубени, прашни,

в тунелите тъмни ехтят.

 

Там дълбоко сандък е зарит

в покоя на вечна тъма. 

Навеки в прахта ронлива е скрит,

огромен къс светлина. 

 

Вардят сандъка демони зли. 

Кошмари зловещо ръмжат.

Никой не ще го зърне дори,

длани човешки не ще доближат. 

 

Там дълбоко в подземия неми 

на ранена и тъжна душа,

в света на шепоти мрачни, студени,

аз пазя своя дял топлина.  

© Тита Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съзирам стихотворения, които докосват душата, браво! Харесват ми!
  • Ако във всеки човек има и зло и добро, то аз съм опитомила своите демони и съм ги направила пазители на доброто. Смисъла не е в това, че буквално "крия светлината" от всеки и от всички. Точно обратното е. Тя е толкова дълбоко попила в душата ми, че никой и нищо не може да ми я отнеме. Благодаря ви за коментарите!
Предложения
: ??:??