Там дълбоко
Там дълбоко в подземия страшни,
където призраци тихо сноват,
където спомени изгубени, прашни,
в тунелите тъмни ехтят.
Там дълбоко сандък е зарит
в покоя на вечна тъма.
Навеки в прахта ронлива е скрит,
огромен къс светлина.
Вардят сандъка демони зли.
Кошмари зловещо ръмжат.
Никой не ще го зърне дори,
длани човешки не ще доближат.
Там дълбоко в подземия неми
на ранена и тъжна душа,
в света на шепоти мрачни, студени,
аз пазя своя дял топлина.
© Тита All rights reserved.
Благодаря ви за коментарите!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
