1.10.2009 г., 20:46

Там е сърцето ми...

859 0 7

...  Kъдето розите разпукват,

поръсени със прах.

Кафявата лозница от раждане е сгърбена.

На двора има маса и пейка под чинар.

И портичката с кръг от телче е овързана.

Където късат плод с напукани до кръв,

подпухнали и тъмни,

благословени длани.

Стопанинът, където,  отпива вино пръв.

И до котлето медно се кипри потна кана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Марина! Радва ме хубавата ти оценка!
    Поздрави, мила!
  • Благодаря ти, Вальо! Радвам се, че ти хареса!
    Поздрави и от мен!
  • Каквя е идилия само!
    Поздрав от Шкафчето!
    Много ми допадна този стих!
  • Благодаря ви за топлите думи, прекрасни момичета - Ирена, Дора, Кремена и Татяна!
    Честит празник и на вас! Много вдъхновение и красиви полети в това невероятно небе на Поезията, ви пожелавам!
    С обич за вас!
    Л.
  • Хубаво! Честит празник на поезията!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...