1 oct 2009, 20:46

Там е сърцето ми...

  Poesía
863 0 7

...  Kъдето розите разпукват,

поръсени със прах.

Кафявата лозница от раждане е сгърбена.

На двора има маса и пейка под чинар.

И портичката с кръг от телче е овързана.

Където късат плод с напукани до кръв,

подпухнали и тъмни,

благословени длани.

Стопанинът, където,  отпива вино пръв.

И до котлето медно се кипри потна кана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Марина! Радва ме хубавата ти оценка!
    Поздрави, мила!
  • Благодаря ти, Вальо! Радвам се, че ти хареса!
    Поздрави и от мен!
  • Каквя е идилия само!
    Поздрав от Шкафчето!
    Много ми допадна този стих!
  • Благодаря ви за топлите думи, прекрасни момичета - Ирена, Дора, Кремена и Татяна!
    Честит празник и на вас! Много вдъхновение и красиви полети в това невероятно небе на Поезията, ви пожелавам!
    С обич за вас!
    Л.
  • Хубаво! Честит празник на поезията!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...