1 oct 2009, 20:46

Там е сърцето ми...

  Poesía
860 0 7

...  Kъдето розите разпукват,

поръсени със прах.

Кафявата лозница от раждане е сгърбена.

На двора има маса и пейка под чинар.

И портичката с кръг от телче е овързана.

Където късат плод с напукани до кръв,

подпухнали и тъмни,

благословени длани.

Стопанинът, където,  отпива вино пръв.

И до котлето медно се кипри потна кана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Марина! Радва ме хубавата ти оценка!
    Поздрави, мила!
  • Благодаря ти, Вальо! Радвам се, че ти хареса!
    Поздрави и от мен!
  • Каквя е идилия само!
    Поздрав от Шкафчето!
    Много ми допадна този стих!
  • Благодаря ви за топлите думи, прекрасни момичета - Ирена, Дора, Кремена и Татяна!
    Честит празник и на вас! Много вдъхновение и красиви полети в това невероятно небе на Поезията, ви пожелавам!
    С обич за вас!
    Л.
  • Хубаво! Честит празник на поезията!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...