26.07.2013 г., 13:24 ч.

Там, където 

  Поезия » Любовна
799 0 7

Където се срещат вълните и пясъкът,
морето отронва пенлива въздишка,
там се заражда на перлите блясъкът,
сплел лунни коси във сребърни нишки.

Бризът извайва с крилете си дюните,
а прилив изкусно скалите гравира,
дните укриват забрава в лагуните,
времето спира да тича. Чайки умират.

Където ехтят на пиратите песните,
компаси задрямали изток все сочат,
в облачен танц грациозно понесени
платна се полюшват. И айсберги плачат.

Където водата своето синьо обрича
на хоризонта - далечната нейна мечта,
други нечии устни във вярност се вричат,
чезнат стъпките, фарът угасва.

                                                  Ще си вървя...

 

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина е като морска приказка!
  • Някой може ли да си представи нахилен айсберг?! Аз лично-не.
    Плачещите айсберги са друго нещо. Сълзите, когато са на айсберг, заглаждат. Пукнатини в недрата му. Ръбове. Отвън или пък, отвътре-кой да ти каже?! Няма наръчник за плачещи айсберги.
  • !!
  • И на мен не ми се иска "да си тръгваш" от тази Морска приказка!!!
  • Страхотно е!
  • Ако тръгнеш в обратна посока само ще спечелиш Щото... не се знае ТАМ зад ъгъла дали не те дебне едно ееееей такова грамаданско щастие
    Това за лирическата де :P
    Имам дежа вю май, пак
  • Много ми хареса!И не очаквах края,изненада ме!
Предложения
: ??:??