Там на плажа...
а ти дойде така нахално,
и с думи се опита да ме впечатлиш,
но толкова банално.
Гледаше ме с очите сини,
и редеше романтични рими.
А аз гледах отегчена,
и мислех дали не е в мен проблема.
На следващия ден,
от слънцето така приятно озарен,
ти пак до мен се доближи,
и пак заговори сладки приказки.
И така,ден,а после два,
обещаваше да съм твоята принцеса,
до края на света.
Реших,че си толкова заблуден,
нима от мене бе пленен?
Всеки ден и час,
от тебе нямах мира аз.
А после нещо в тебе ме плени,
може би романтичните лъжи.
Сърцето ми превзе,
сякаш частичка от мене взе.
На следващия ден,
аз при теб дойдох,не ти при мен.
И гледах те вече не така иронично,
всичко взе да става толкова типично.
Влюбих се до полуда,
до последно мислех,че е някъква заблуда.
Но уви,
сърцето открадна ми ти.
А после лятото изтече,
нямаше да те видя вече.
Защо кажи,
защо го позволи?
Защо така силно ме плени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ааа Всички права запазени
