Jun 10, 2006, 12:17 AM

Там на плажа...

  Poetry
809 0 7
Лежах си аз сама,
а ти дойде така нахално,
и с думи се опита да ме впечатлиш,
но толкова банално.

Гледаше ме с очите сини,
и редеше романтични рими.
А аз гледах отегчена,
и мислех дали не е в мен проблема.

На следващия ден,
от слънцето така приятно озарен,
ти пак до мен се доближи,
и пак заговори сладки приказки.

И така,ден,а после два,
обещаваше да съм твоята принцеса,
до края на света.

Реших,че си толкова заблуден,
нима от мене бе пленен?
Всеки ден и час,
от тебе нямах мира аз.

А после нещо в тебе ме плени,
може би романтичните лъжи.
Сърцето ми превзе,
сякаш частичка от мене взе.

На следващия ден,
аз при теб дойдох,не ти при мен.
И гледах те вече не така иронично,
всичко взе да става толкова типично.

Влюбих се до полуда,
до последно мислех,че е някъква заблуда.
Но уви,
сърцето открадна ми ти.

А после лятото изтече,
нямаше да те видя вече.
Защо кажи,
защо го позволи?
Защо така силно ме плени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ааа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво на слънцето!
  • Благодаря ти Христо
  • Поздрави от мен Ади!!!
  • Кате,благодаря отново за коментарите.Свикнах да изказваш мнението си и то за мен е важно.Що се отнася до това,че казах,че момичето винаги е излъгано имах предвид на плажа...Защото когато си на 15-16,наивна и влюбчива и до теб дойде някой красив и очарователен гларус,който умело започва да те омайва с приказки..за любов,за вечно щастие и тн и ти се подвеждаш.В такива случаи когато момичето си заминава от морето,красивия гларус обещава да се обади..но почти никога не го прави.Това имах предвид.
    За щастие в моя случай не беше така,но уви..при мен пък чувствата бързо отлетяха,беше просто една тръпка!
  • Интересна историйка.Но съвсем не мога да се съглася,че обикновено момичето остава излъгано.Често се случва единият да не отговаря на чувствата или да прикрива временно липсата на такива,но не винаги това е мъжът.На любовта не се заповядва.
    Поздравявам те,мила,за стиха!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...