mariniki (Магдалена Костадинова)
427 39768
10.10.2007 г., 9:26 ч.

Там, пред вратата 

  Поезия
1042 0 40

 

 

 

 

                                          Моята бащина къща,
                                          малка и бяла,
                                          цяла в асми и чемшири

                                          с градина и люлка.

                                          Стоя пред вратата,
                                          мирише на вкусно.

                                          Баба е точила баница,
                                          с онази точилка,
                                          която криех
                                          все зад вратата на пруста,
                                          от мама.
                                          А мама, милата,
                                          навела се, пере във легена,
                                          моите дрехи,

                                          цели в лекета,
                                          вчера паднах в канала,
                                          бях удавена в тиня.
                                          Едва не изкарах на тати акъла.
                                          А той, милият,

                                          горе на стълбата,

                                          реже асмата,
                                          присвива се, кръстът го стяга.
                                          Мирише на вкусно.
                                          Искам да вляза,
                                          стоя пред вратата,
                                          онази, която води нататък,

                                          отвъд чертата…
                                          Към бялата  бащина къща.

                                          А нея…

                                          отдавна вече я няма,                               
                                          няма чемшири,

                                          няма асми, няма градина.
                                          Пък и баба,
                                          вече четвърт век си почива,
                                          а после …

                                          и тати тихо угасна,
                                          мама пък,

                                          него не можа да прежали.

                                          А аз стоя пред вратата,
                                          отсам чертата.

                                          И не мога да вляза.

                                          Какво пък… ще чакам,
                                          все някога трябва от тук да изляза.
                                          Заплаках…        

 

 

           

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??