4.12.2004 г., 23:01

Там, зад синьото на океана

1.2K 0 6

Теменужките обичам.
Боса по тревата тичам.
Лунните треви ме галят.
Нежни ветрове ме мамят.
Ставам на лилаво цвете.
После в капчица роса.
Давя се в луна и блясък.
Гоня слънце и мечта.
Там, зад синьото на океана.
Някъде.Отвъд, отвъд...
Има слънчева поляна.
Пълна с обич и със смях.
Там е приказка живота.
Няма болки и тъга...
Там сърцата се обичат.
Няма мисли лоши и злина.
Някъде. Отвъд, отвъд...
Там, зад синьото на океана.
Има теменужана поляна.
Сбъдват се с любов- мечти!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...