23.03.2017 г., 15:33 ч.

Танцувам с ветровете 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
295 2 11

Аз танцувам с ветровете и вечер сънувам луната.

изгубвам се в моята любов.

Може би е късно за мое лято,

но казах всичко нежности в  думи,

в стихове нарисувах тебе

и пак танцувам с ветровете.

Криле не са ми нужни,

нямам до кого да прелетя.

Не съм сама, нито пък бездомна,

само се изгубих в други вселени.

Валя ме дъжд от сълзи

и станах капчица дъждовна,

а времето лети, лети лети...

Аз бягам след него с мечтите

и достигам брега на морето.

От танца ветровит спират в очите

пламъчета, искрици и горят.

Аз съм тук пак с ветровете,

а теб те няма в този танц,

отвяха те те някъде бурите житейски.

Тук съм аз с моите звездопади,

по- добра, по-влюбена и по-дъждовна.

И чакам във вселена непозната

моят танц с ветровете.

 

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??