Танцувам с ветровете
Аз танцувам с ветровете и вечер сънувам луната.
изгубвам се в моята любов.
Може би е късно за мое лято,
но казах всичко нежности в думи,
в стихове нарисувах тебе
и пак танцувам с ветровете.
Криле не са ми нужни,
нямам до кого да прелетя.
Не съм сама, нито пък бездомна,
само се изгубих в други вселени.
Валя ме дъжд от сълзи
и станах капчица дъждовна,
а времето лети, лети лети...
Аз бягам след него с мечтите
и достигам брега на морето.
От танца ветровит спират в очите
пламъчета, искрици и горят.
Аз съм тук пак с ветровете,
а теб те няма в този танц,
отвяха те те някъде бурите житейски.
Тук съм аз с моите звездопади,
по- добра, по-влюбена и по-дъждовна.
И чакам във вселена непозната
моят танц с ветровете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
