Танец
551
0
0
Без срам, без страх,
както някога на двора
ще се водя
по музиката на живота.
И нищо,
че не дотам аз знам
какво това
би трябвало да значи
И нищо, че езикът е злощастник,
осъден да не може
за човешкото
най-важното
да каже.
А танцът пак е танц,
песента все песен,
дори и да не знаем
каква там помисъл ги е родила.
Все същата наслада ще изпитам,
все тъй леко ще ми стане.
И вечно вярна бих била
на тоя танец
неразбран.
По върхове самотни
и равнини заспали
съвсем спокойно ще звучат
всички песни стари
от нови устни пак изпети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© По Йо Всички права запазени
