23.02.2017 г., 14:01

Таралеж

7.3K 6 10

Във гората той живее,             

но да пее не умее.                   

Хапва ябълки и дренки,           

спи във буковите сенки.          

Никой него не закача.             

Туй е трудничка задача!          

Ако някой го нападне,

или ще да му открадне

ябълка или пък слива,

на кълбо се бързо свива.

Бронята си той изправя

и се храбро отбранява.

От безброй игли съшита,

тя е сигурна защита!

Пипнеш ли го – ще се убодеш!

Той се казва… (Таралеж)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пер Перикон Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

2 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...