Във гората той живее,
но да пее не умее.
Хапва ябълки и дренки,
спи във буковите сенки.
Никой него не закача.
Туй е трудничка задача!
Ако някой го нападне,
или ще да му открадне
ябълка или пък слива,
на кълбо се бързо свива.
Бронята си той изправя
и се храбро отбранява.
От безброй игли съшита,
тя е сигурна защита!
Пипнеш ли го – ще се убодеш!
Той се казва… (Таралеж)
© Пер Перикон All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
