Наконтил си се като кокона.
Сякаш, че си примадона
или някой бизнесмен
от селския пазар.
Наежил си се като петел
и крачиш напред-назад.
Речи омайни редиш
и с тях искаш да ме плениш.
Стига си кудкудякал,
че главата ме заболя.
Хайде къш, къш и навън.
Тук не си желан.
Тук е моят двор,
а ти си неканен гост.
Тъкмо се успокоих.
След час-два пристига пак
селският тарикат с тъпан 
в ръка, удря, блъска,
та чак ушите ми проглуши.
И започна плеядите си 
омайни да реди.
А навън са се събрали 
кокошките познати и го 
гледат в захлас,
една-две припадат завчас.
Тича докторът да види,
що за болест е това, 
дето е покосила тези моми.
Аз пък тази болест ще я нарека
главозамайване, световъртеж 
от омайната ти реч.
Хайде стига си кукуригал,
че цяло село се е събрало
да гледа панаира.
Ето го и селския пъдар,
с бърза крачка пристига
да види що е туй пернато,
дето цял ден врява вдига,
че цялото село от него е пропищяло.
Гледа ме пъдарят и ме пита,
гледа него и го разпитва.
- А бре, момче, що за дявол си ти.-
рече му набързо той.
Хайде къш, къш и навън,
махай се от тук. Тук не си желан.
Но проклетникът не чува,
плеядите си реди, тъпана си удря
и не млъква.
Идва пак пъдарят 
с яка сопа в ръката.
Ту отляво, ту отдясно, 
момъка налага.
И дорде се огледа...
Цяло село се е събрало 
сеир голям да гледа,
че този момък куражлия
за посмище е станал.
Накрая стана тя каквато стана.
Хукна селският тарикат,
дим да го няма и следа от него
не остана.
Дядо поп закъсня, 
изпусна той голямата веселба.
Ама и аз какви ги наредих.
Нищо. Веселба да става.
Римата така се получава.
Май само смехът ни остана
в този сив живот.

08.01.2013 г.