Обиждаш го, а те гледа от къс месо,
че не си станал човек се срамува.
Учил те, а ти го храниш с хляб и сол,
радва ти се е, а го караш да гладува.
А когато дойде ден и го загубиш
кого ще наричаш сладко ''Тате''.
Тогава и ден и нощ да се трудиш
няма да намериш този татко златен.
© Явор Перфанов Всички права запазени