Татко

Poetry » Civic

458 0 1

Обиждаш го, а те гледа от къс месо,

че не си станал човек се срамува.

Учил те, а ти го храниш с хляб и сол,

радва ти се е, а го караш да гладува.

А когато дойде ден и го загубиш

кого ще наричаш сладко ''Тате''.

Тогава и ден и нощ да се трудиш

няма да намериш този татко златен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

2016

Comments

Katriona (Кети Рашева)

Поздравления за доблестния стих!

2016-06-23T21:01:58+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0