perfanov (Явор Перфанов) perfanov (Явор Перфанов)
25 520
Jun 22, 2016, 8:16 AM

Татко

  Poetry » Civic
460 0 1

Обиждаш го, а те гледа от къс месо,

че не си станал човек се срамува.

Учил те, а ти го храниш с хляб и сол,

радва ти се е, а го караш да гладува.

А когато дойде ден и го загубиш

кого ще наричаш сладко ''Тате''.

Тогава и ден и нощ да се трудиш

няма да намериш този татко златен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

2016

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0