Тази деликатна промяна (редакция)
632
0
0
/нова версия.../
На някой да му пука,
за обричащата вечна любов?
Хабейки своите сили, тя пада
със сила върху теб и жесток
тътен в сърцето път си проправя,
и търси слабост в теб.
Съдбата сега ти го връща,
надигаш глава и отваряш очи,
но не момичето сега те прегръща,
а демона в твоята душа,
като облак от страх ще реши,
не се предавай след всяка лъжа.
Влиза дълбоко, като капан
там, в душата е тъмно, знам.
Малка свещичка, счупена, скрита...
Влиза в силите ти, нищожно,
и как изобщо е възможно
една искрица да бъде открита?
И с тази деликатна промяна
нещо в теб се заравя и търси покой.
Не стой!
Светът те обича, скъпа,
както "Обичам те!", казваше той.
На един поне му пука
за цялата ви обща вина,
(несъмнено е дълбоко в него,
ти прости му и продължи)
но не хаби своите сили да страда,
а към нова обич протяга ръка.
(Несъмнено е скрито от тебе,
ти намери го и продължи).
Сам сред хората път си проправя
и търси някоя нова като теб.
(Но не съществува).
И когато отново имам сили,
аз отново ще вдигна глава.
И когато другите ще са продължили,
аз ще спра и ще победя любовта.
И с тази деликатна промяна
нещо в теб се заравя и търси покой.
Не стой!
Светът те обича, скъпа,
както "Обичам те!", казваше той.
Кажи ми, има ли смисъл поне
да губиш своето слабо сърце
пред някое синеоко момиче?
Кажи ми, страда ли някой за теб
и губи ли своя смисъл поне,
когато искрено казваш, че обичаш?
Кажи ми, има ли смисъл поне
да губиш своето слабо сърце,
когато се появи лъч, светлинен, нов?
Кажи ми, има ли там някой за мен
и търси ли и тя някой поне,
както всички ние сега търсим любов?
Не, тази деликатна промяна,
тук ме събаря, аз се бунтувам и викам
целия свят чува силния глас,
от душата ми идва само тази болка!
Не, тази деликатна промяна,
тук ме оставя и тръгва напред и иска
целия свят да забравя и аз
от душата да обичам, колкото мога!
И с тази деликатна промяна
нещо в теб се заравя и търси покой.
Не стой!
Светът те обича, скъпа,
както "Обичам те!", казваше той.
И с тази деликатна промяна,
нещо в нас се създава и намира душа.
Ами сега?
Аз пак те обичам, скъпа,
както преди споделяхме тази искра.
На някой да му пука,
за обричащата вечна любов?
Хабейки своите сили, тя пада
със сила върху теб и жесток
тътен в сърцето път си проправя,
и търси слабост в теб.
Съдбата сега ти го връща,
надигаш глава и отваряш очи,
но не момичето сега те прегръща,
а демона в твоята душа,
като облак от страх ще реши,
не се предавай след всяка лъжа.
Влиза дълбоко, като капан
там, в душата е тъмно, знам.
Малка свещичка, счупена, скрита...
Влиза в силите ти, нищожно,
и как изобщо е възможно
една искрица да бъде открита?
И с тази деликатна промяна
нещо в теб се заравя и търси покой.
Не стой!
Светът те обича, скъпа,
както "Обичам те!", казваше той.
На един поне му пука
за цялата ви обща вина,
(несъмнено е дълбоко в него,
ти прости му и продължи)
но не хаби своите сили да страда,
а към нова обич протяга ръка.
(Несъмнено е скрито от тебе,
ти намери го и продължи).
Сам сред хората път си проправя
и търси някоя нова като теб.
(Но не съществува).
И когато отново имам сили,
аз отново ще вдигна глава.
И когато другите ще са продължили,
аз ще спра и ще победя любовта.
И с тази деликатна промяна
нещо в теб се заравя и търси покой.
Не стой!
Светът те обича, скъпа,
както "Обичам те!", казваше той.
Кажи ми, има ли смисъл поне
да губиш своето слабо сърце
пред някое синеоко момиче?
Кажи ми, страда ли някой за теб
и губи ли своя смисъл поне,
когато искрено казваш, че обичаш?
Кажи ми, има ли смисъл поне
да губиш своето слабо сърце,
когато се появи лъч, светлинен, нов?
Кажи ми, има ли там някой за мен
и търси ли и тя някой поне,
както всички ние сега търсим любов?
Не, тази деликатна промяна,
тук ме събаря, аз се бунтувам и викам
целия свят чува силния глас,
от душата ми идва само тази болка!
Не, тази деликатна промяна,
тук ме оставя и тръгва напред и иска
целия свят да забравя и аз
от душата да обичам, колкото мога!
И с тази деликатна промяна
нещо в теб се заравя и търси покой.
Не стой!
Светът те обича, скъпа,
както "Обичам те!", казваше той.
И с тази деликатна промяна,
нещо в нас се създава и намира душа.
Ами сега?
Аз пак те обичам, скъпа,
както преди споделяхме тази искра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Андонов Всички права запазени
