Тази сутрин мъгла планината закрила бе
и далечните къщи във нея се губеха,
и хората – рано събудени.
От нея вдишвам, а погледът ми бистър е.
Тази сутрин беше изгряло
слънце
и топлеше клоните,
безброй листа мокри
и дървета оголени
в танца на лудата есен.
© Огрян Орешников Всички права запазени