Тази нощ
Видя ли? Тази нощ ще дойде,
очаквана от хиляди години...
Не хиляди (не сме тъй стари),
но нея точно сме сънували във миналото.
Такава я мечтах. Въздушен залез
е жълтата ми пясъчна калъфка,
през който стъпките ти парят -
бял път през дюните по мръкнало.
Вместо морето, имаме чаршафа,
развихрен като буря необятна.
Тъй дълго, дълго съм те чакала,
че цялата съм сол и морска пяна.
Какво направихме? Не хвърлихме
зад себе си ни сол, ни жито, ни петак.
Тринадесети (Петък) мина по пътеките ни
ленив и пълен черен котарак.
Строшихме огледалото -
сто и една обречени, изплакани любови.
Защо ми пука, след като
ти си моите окови?
Разпадна се луната на милиони
блестящи дребни стъкълца.
Да не повярваш, че не свърши
след тази нощ света...
05.05.2015
Велико Търново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Кръстева Всички права запазени
