6 мая 2015 г., 22:30

Тази нощ

978 0 4

Видя ли? Тази нощ ще дойде,

очаквана от хиляди години...

Не хиляди (не сме тъй стари),

но нея точно сме сънували във миналото.


Такава я мечтах. Въздушен залез

 е жълтата ми пясъчна калъфка,

през който стъпките ти парят -

бял път през дюните по мръкнало.


Вместо морето, имаме чаршафа,

развихрен като буря необятна.

Тъй дълго, дълго съм те чакала,

че цялата съм сол и морска пяна.


Какво направихме? Не хвърлихме

зад себе си ни сол, ни жито, ни петак.

Тринадесети (Петък) мина по пътеките ни

ленив и пълен черен котарак.


Строшихме огледалото -

сто и една обречени, изплакани любови.

Защо ми пука, след като

ти си моите окови?


Разпадна се луната на милиони

блестящи дребни стъкълца.

Да не повярваш, че не свърши

след тази нощ света...


05.05.2015

Велико Търново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравейте, благодаря за хубавите отзиви! Здравей, Стойна. Благодаря за чудесните думи за моите стихове. Те винаги ме стоплят.
  • И от мен браво! Тази нощ не ще се забрави!
  • Елица, отново силна и въздействаща творба.Много образна и дълбоко емоционална.често сами не можем да си обясним, защо любовта ни е толкова силна към определен човек.Тя не се съобразява с нищо и прощава всичко.
    Затова е любов.
    Поздравявам те за красивата и талантлива творба и ти желая взаимност в любовта!Бъди благословена!
  • Красиво и изящно сътворено стихотворение!
    А емоционалното му въздействие е дълбоко и силно!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...