Тази нощ съм... някак различна,
с неотпита чаша вино в ръка.
С поглед ням, потънал в ириса
на тихата топла сълза.
Тази нощ сърцето притихнало е,
в залеза на една самота.
Сякаш времето спряло е полета,
на моята крехка душа.
Тази нощ ще посрещна зората,
с преболяла от болка тъга.
Ще изпия докрай тишината си
и безмълвно ще посрещна деня.
Докога?
© Дочка Г Всички права запазени