26.10.2023 г., 10:46

Тази нощ

444 2 4

Тази нощ звездите са се скрили...

не от свян или от самота.

Небето тъмно крие свойте печали

от срам, че загубили сме човечността.

 

Тъмно е... а в тъмнината кроят се бесове.

Заровили глави в пясъците сухи... ние

прикриваме нечии лъжи.

Звезди... къде са? Някъде в чужбина може би.

 

А тука само тихите, свитите останахме...

да пазим родните места.

А дали децата ще се върнат!?

Не знам... Надеждата отдавна е тъга.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за топлите думи,за разбирането,подкрепата и че ви има.По това знам че все пак има надежда за по добро!До нови ,Приятели,Колеги по перо.Младене стискам ти ръка,Ана,адашче,Ники!!!Хубава и вдъхновена вечер!!!
  • "Надеждата отдавна е тъга"
    "от срам, че губим си човечността!"
    Това казва всичко!
  • Хубаво сравнение-надежда и тъга....
  • "Надеждата отдавна е тъга"
    "от срам, че губим си човечността"!

    Превъзходно си го казал, Приятелю. Поздравление!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...