Тази нощ

Poesía

443 2 4

Тази нощ звездите са се скрили...

не от свян или от самота.

Небето тъмно крие свойте печали

от срам, че загубили сме човечността.

Тъмно е... а в тъмнината кроят се бесове.

Заровили глави в пясъците сухи... ние

прикриваме нечии лъжи.

Звезди... къде са? Някъде в чужбина може би.

А тука само тихите, свитите останахме...

да пазим родните места.

А дали децата ще се върнат!?

Не знам... Надеждата отдавна е тъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aap (Ангел)

Благодаря за топлите думи,за разбирането,подкрепата и че ви има.По това знам че все пак има надежда за по добро!До нови ,Приятели,Колеги по перо.Младене стискам ти ръка,Ана,адашче,Ники!!!Хубава и вдъхновена вечер!!!

2023-10-26T21:22:54+03:00
Niki_art (Николай Василев)

"Надеждата отдавна е тъга"
"от срам, че губим си човечността!"
Това казва всичко!

2023-10-26T16:35:56+03:00
Аnna (Ана Янкова)

Хубаво сравнение-надежда и тъга....

2023-10-26T14:55:02+03:00
vega666 (Младен Мисана)

"Надеждата отдавна е тъга"
"от срам, че губим си човечността"!

Превъзходно си го казал, Приятелю. Поздравление!

2023-10-26T13:35:36+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0