Тази нощ ме очаквай
(Посветено)
И тази нощ отново ме очаквай!
До прозореца ще бъда в бяло.
Мислите ми - слънчеви и будни
в теб ще се разливат огледално.
Ще ме видиш там, зад хоризонта.
Нежна, много нежна и красива.
Прегърни ме изгревно с усмивка.
Прероди ме бисерче във мида.
И нощта деня ще преобърне.
Ще те галят изворните ми коси.
А светулчица ще светне - да ни зърне.
Ще останат пясъчните ни следи.
Ще се слеем само с дъх на устни,
докато луната-хладна се разнежи -
диамантени мечти разпръсне
в сбъдване на нашите копнежи.
И ще бъда пролет, оросено утро,
ще съм цвете - момина сълза
и ще отронят пръстите ми звуци –
арфа ще ги рее... и ще те събудя.
Тогава няма да си сам на плажа
и да рисуваш знаците на любовта.
Денят заспива, обич моя!
Очаквай ме! Към теб летя...
28.01.2010
Jullie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
