niabg13 (Евгения Калъчева)
44 25
2.06.2010 г., 17:08 ч.

Те 

  Поезия
1089 0 11

Той удари рязко спирачките,

взе си якето, шапката, фас,

по стъклото не спряха чистачките

да отмерват от времето част.

 

Той застана пред пълната улица,

неразумно потънала в прах,

във главата му шепнеха думите -

той не чуваше нищо от тях.

 

Хора бързаха - всеки с живота си,

триста звуци се сляха в едно,

той извади от джоба паспорта си,

носна кърпа и спящо листо.

 

После седна в кафето зад ъгъла,

чаша чай бавно-бавно изпи,

не успя да избяга от мъката,

но успя да не мисли за миг.

 

Тя удари рязко спирачките,

взе си чантата, якето, фас,

по стъклото не спряха чистачките ,

да отмерват от времето част.

 

Тя застана пред пълната улица,

неразумно потънала в прах,

във главата ù шепнеха думите -

тя не чуваше нищо от тях.

 

Хора бързаха - всеки с живота си,

триста звуци се сляха в едно,

тя извади от джоба паспорта си,

носна кърпа и спящо листо.

 

После седна в кафето зад ъгъла,

чаша чай бавно-бавно изпи,

не успя да избяга от мъката,

но успя да не мисли за миг.

 

Те се срещнаха в пълната улица

и за миг сякаш спря се светa.

Те стояха в кафето на ъгъла -

сервитьорка им бе Любовта.

 

 

© Евгения Калъчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??