Те
Той удари рязко спирачките,
взе си якето, шапката, фас,
по стъклото не спряха чистачките
да отмерват от времето част.
Той застана пред пълната улица,
неразумно потънала в прах,
във главата му шепнеха думите -
той не чуваше нищо от тях.
Хора бързаха - всеки с живота си,
триста звуци се сляха в едно,
той извади от джоба паспорта си,
носна кърпа и спящо листо.
После седна в кафето зад ъгъла,
чаша чай бавно-бавно изпи,
не успя да избяга от мъката,
но успя да не мисли за миг.
Тя удари рязко спирачките,
взе си чантата, якето, фас,
по стъклото не спряха чистачките ,
да отмерват от времето част.
Тя застана пред пълната улица,
неразумно потънала в прах,
във главата ù шепнеха думите -
тя не чуваше нищо от тях.
Хора бързаха - всеки с живота си,
триста звуци се сляха в едно,
тя извади от джоба паспорта си,
носна кърпа и спящо листо.
После седна в кафето зад ъгъла,
чаша чай бавно-бавно изпи,
не успя да избяга от мъката,
но успя да не мисли за миг.
Те се срещнаха в пълната улица
и за миг сякаш спря се светa.
Те стояха в кафето на ъгъла -
сервитьорка им бе Любовта.
© Евгения Калъчева All rights reserved.
