Той удари рязко спирачките,
взе си якето, шапката, фас,
по стъклото не спряха чистачките
да отмерват от времето част.
Той застана пред пълната улица,
неразумно потънала в прах,
във главата му шепнеха думите -
той не чуваше нищо от тях.
Хора бързаха - всеки с живота си,
триста звуци се сляха в едно,
той извади от джоба паспорта си,
носна кърпа и спящо листо. ...