Jun 2, 2010, 5:08 PM

Те 

  Poetry
5.0 / 12
1090 0 11

Той удари рязко спирачките,

взе си якето, шапката, фас,

по стъклото не спряха чистачките

да отмерват от времето част.

 

Той застана пред пълната улица,

неразумно потънала в прах,

във главата му шепнеха думите -

той не чуваше нищо от тях.

 

Хора бързаха - всеки с живота си,

триста звуци се сляха в едно,

той извади от джоба паспорта си,

носна кърпа и спящо листо.

 

После седна в кафето зад ъгъла,

чаша чай бавно-бавно изпи,

не успя да избяга от мъката,

но успя да не мисли за миг.

 

Тя удари рязко спирачките,

взе си чантата, якето, фас,

по стъклото не спряха чистачките ,

да отмерват от времето част.

 

Тя застана пред пълната улица,

неразумно потънала в прах,

във главата ù шепнеха думите -

тя не чуваше нищо от тях.

 

Хора бързаха - всеки с живота си,

триста звуци се сляха в едно,

тя извади от джоба паспорта си,

носна кърпа и спящо листо.

 

После седна в кафето зад ъгъла,

чаша чай бавно-бавно изпи,

не успя да избяга от мъката,

но успя да не мисли за миг.

 

Те се срещнаха в пълната улица

и за миг сякаш спря се светa.

Те стояха в кафето на ъгъла -

сервитьорка им бе Любовта.

 

 

© Евгения Калъчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • He whispers in Dutch on my radar for trouble. I'm drowning in hopes made of pink fragile bubbles. Hi...
  • paint me a nebula in the dreams where everything seems so bright and distant. gift me with stars ......
  • Embrace the anger and let the rage flows on, depravity now turns to cruel allegiance. Thought distan...

More works »