Театър
Завесата се спусна бавно.
На сцената настъпи тишина.
Днес, спектакълът завърши рано,
оставяйки след себе си тъга.
Пиесата си бе житейска,
липсваха във нея чудеса
и вчера беше, като днеска,
повтаряха се същите слова.
Сценарият до болка бе познат,
ролите с години се играха,
чакаше се някакъв обрат,
но и да опитат даже не посмяха.
Сега артистите са уморени,
от постановката наречена”Живот”
Дали за нова, ще има време?
А за мен ще има ли, билет?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Нилсън Всички права запазени
