Завесата се спусна бавно.
На сцената настъпи тишина.
Днес, спектакълът завърши рано,
оставяйки след себе си тъга.
Пиесата си бе житейска,
липсваха във нея чудеса
и вчера беше, като днеска,
повтаряха се същите слова.
Сценарият до болка бе познат,
ролите с години се играха,
чакаше се някакъв обрат,
но и да опитат даже не посмяха.
Сега артистите са уморени,
от постановката наречена”Живот”
Дали за нова, ще има време?
А за мен ще има ли, билет?
© Людмила Нилсън All rights reserved.
)))))))))))))))))))))))))))))
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
