Театър

Колко ми струваше тази година?

Всъщност, все още ми струва...

Влизах, излизах в таз чудна градина,

в която печели тоз, който купува.

Ала аз все купувах и не продавах,

а какво ли сама препечелих?!

Твърда, устойчива бях. Не предавах

дух, вяра и воля. Със разума мерих.

Мерих думи, измервах и чувства,

срещах се с хора от разни изкуства.

Срещах художници с четки, актьори,

ръководени майсторски от режисьори.

В театъра - театър. Животът - на сцена,

наподобяваща прашна и дива арена.

Всеки играе и критикува.

Сам се ласкае, а други бичува.

После захвърля бича и вика

някой друг да замахне с камшика,

сяда в салона и зрителски гледа,

виждайки в сцената свойта победа.

Чуждото падане - собствен подем!

Вълчи глад - няма какво да ядем.

Ей - вода, светлина и... НАДЕЖДА

- събира в молитва ръце и поглежда

към небето със скръб и печал

и забравя днес колко е ял.

И стои сам човечецът там, на площада,

и се вижда ограбен, заключен в ограда.

Сваля поглед и се взира в земята,

а мисълта му лети в небесата.

Моли се мислено: „Боже, дари ме

с правата мисъл, с вяра и име,

име на истински струващ човек

с нов разум и чувства през новия век.

Дай ми дух, Боже, дай ми живец

и не оставяй ме във тълпата самец.

Нека бъда със тях и те да са с мен...“

.........

Спря и замлъкна задълго. СПАСЕН!...

Бурни овации в миг извисиха

актьора гладен и го спасиха

от глада творчески и самотата,

свързана с ориста на играта.

Колко му трябва на актьора тъй скромен?

- два прожектора и спектакъл за спомен,

с който да топли в студената зима

своя живот, та за утре да има.

Всъщност, спечели ли като си купи

зрителят пропуск за две-три поуки?

Ако не - то поне да се стопли

в задушения въздух и потните вопли

на останалите в студения театров салон.

Е, и какво си спечелих като всеки човек?

Билет за спектакъла „Новият век“