sivotovrabche (Габриела Петрова)
15 14
11.07.2015 г., 18:35 ч.

Театър 

  Поезия » Гражданска
466 0 4

Бледи илюзии за мрак в светлина,

златни сенки на катранени лица

и грохот от стъпки на душите със кръпки,

и фалшивата поза на смеховете ни гръмки.

 

С падаща тежка червена завеса

и празния поглед на една поетеса

 започва тази мътна пиеса.

 

Гласът ѝ смирено тишината разсича,

с думи-ками на смърт я обрича.

Музата своя закърмила с болка и кръв,

ала щастливите мисли съсякли пъпната връв.

 

Следва монолог - майката убила своето дете,

а отрочето клето със сетен дъх я прокле:

Да бъде безсмъртна, но вовеки бездарна!

"Смърт за поетесата неблагодарна!"

 Крещи публиката и обезумява

А клетата актриса пада, онемява...

 

Тук сцената мигом в ешафод се превръща,

а зрителят гневно очите извръща.

Някой в  пристъп на ужас едва посочи я с пръст....

Но в живота сам си износваш тежкия кръст!

 

© Габриела Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??