Театър
Бледи илюзии за мрак в светлина,
златни сенки на катранени лица
и грохот от стъпки на душите със кръпки,
и фалшивата поза на смеховете ни гръмки.
С падаща тежка червена завеса
и празния поглед на една поетеса
започва тази мътна пиеса.
Гласът ѝ смирено тишината разсича,
с думи-ками на смърт я обрича.
Музата своя закърмила с болка и кръв,
ала щастливите мисли съсякли пъпната връв.
Следва монолог - майката убила своето дете,
а отрочето клето със сетен дъх я прокле:
Да бъде безсмъртна, но вовеки бездарна!
"Смърт за поетесата неблагодарна!"
Крещи публиката и обезумява
А клетата актриса пада, онемява...
Тук сцената мигом в ешафод се превръща,
а зрителят гневно очите извръща.
Някой в пристъп на ужас едва посочи я с пръст....
Но в живота сам си износваш тежкия кръст!
© Габриела Петрова All rights reserved.
