sivotovrabche (Габриела Петрова)
15 12
Jul 11, 2015, 6:35 PM

Театър 

  Poetry » Civilian
541 0 4

Бледи илюзии за мрак в светлина,

златни сенки на катранени лица

и грохот от стъпки на душите със кръпки,

и фалшивата поза на смеховете ни гръмки.

 

С падаща тежка червена завеса

и празния поглед на една поетеса

 започва тази мътна пиеса.

 

Гласът ѝ смирено тишината разсича,

с думи-ками на смърт я обрича.

Музата своя закърмила с болка и кръв,

ала щастливите мисли съсякли пъпната връв.

 

Следва монолог - майката убила своето дете,

а отрочето клето със сетен дъх я прокле:

Да бъде безсмъртна, но вовеки бездарна!

"Смърт за поетесата неблагодарна!"

 Крещи публиката и обезумява

А клетата актриса пада, онемява...

 

Тук сцената мигом в ешафод се превръща,

а зрителят гневно очите извръща.

Някой в  пристъп на ужас едва посочи я с пръст....

Но в живота сам си износваш тежкия кръст!

 

© Габриела Петрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??