11.08.2007 г., 15:29

Театър

933 0 5

Гледка безплатна аз ти предлагам,
почувствай моя театър.
Главната роля е отредена за теб,
не искай да си само наблюдател,
заемаш челно място, седиш на първи ред.
Ти си актьорът, трябва да плачеш,
така аз ти отредих, не можеш,
да избягаш, нито да мълчиш.
Сега дошло е време да се смея,

сълзи не ми останаха за теб,

играеш роля в театър фантастичен,
сътворен от мен за теб. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Митова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...