Aug 11, 2007, 3:29 PM

Театър

  Poetry
941 0 5

Гледка безплатна аз ти предлагам,
почувствай моя театър.
Главната роля е отредена за теб,
не искай да си само наблюдател,
заемаш челно място, седиш на първи ред.
Ти си актьорът, трябва да плачеш,
така аз ти отредих, не можеш,
да избягаш, нито да мълчиш.
Сега дошло е време да се смея,

сълзи не ми останаха за теб,

играеш роля в театър фантастичен,
сътворен от мен за теб. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Митова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...