Aug 11, 2007, 3:29 PM

Театър

  Poetry
938 0 5

Гледка безплатна аз ти предлагам,
почувствай моя театър.
Главната роля е отредена за теб,
не искай да си само наблюдател,
заемаш челно място, седиш на първи ред.
Ти си актьорът, трябва да плачеш,
така аз ти отредих, не можеш,
да избягаш, нито да мълчиш.
Сега дошло е време да се смея,

сълзи не ми останаха за теб,

играеш роля в театър фантастичен,
сътворен от мен за теб. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Митова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...