3.09.2023 г., 20:28

Театър на фалша

508 2 5

Добър е този, който ти крещи,

защото си е предплатил цената.
Но ти си мислиш, че добрият си,
защото тихо свеждал си главата.

 

Нима добро е да си примирен
и кротко да преглъщаш логаритми?!
Нима добро е да си заслепен

от фалша на примамливите ритми?!

 

Нима добро е с всички да вървиш
и да потискаш бурята в сърцето?!
Не е ли по-достойно да сгрешиш,
но маска да не слагаш на лицето?!

 

Нима доброто няма буйна кръв,
когато го заливат с леден поглед?!
Нима достойно е на думи пръв,
а на дела безцелен, кратък полет?!

 

Нима добро е да си лицемер
и всички да ти пляскат мълчаливо?!
Нима не знаеш, че такъв авер
е спомен за доверие фалшиво?!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В десетката!
  • Лицемерие и фалш с багер да ги ринеш
    Браво за хубавия стих.
  • Много са фалша и лицемерието, Нати. Всеки се смята за добър и праведен, но театърът е повсеместен.
  • Споделям казаното от Георги! Поздравления!
  • Лесно е да се каже, но се вижда кой взема отношение, когато има нужда да се чуе глас. Малцина навсякъде и повсеместно!
    Иначе като тема та стих е отличен избор, но къде го този глас където и когато трябва?
    Поздравявам те.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...