Театър на фалша
Добър е този, който ти крещи,
защото си е предплатил цената.
Но ти си мислиш, че добрият си,
защото тихо свеждал си главата.
Нима добро е да си примирен
и кротко да преглъщаш логаритми?!
Нима добро е да си заслепен
от фалша на примамливите ритми?!
Нима добро е с всички да вървиш
и да потискаш бурята в сърцето?!
Не е ли по-достойно да сгрешиш,
но маска да не слагаш на лицето?!
Нима доброто няма буйна кръв,
когато го заливат с леден поглед?!
Нима достойно е на думи пръв,
а на дела безцелен, кратък полет?!
Нима добро е да си лицемер
и всички да ти пляскат мълчаливо?!
Нима не знаеш, че такъв авер
е спомен за доверие фалшиво?!
© Наташа Басарова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
В десетката!
-
Лицемерие и фалш с багер да ги ринеш
Браво за хубавия стих. -
Много са фалша и лицемерието, Нати. Всеки се смята за добър и праведен, но театърът е повсеместен.
-
Споделям казаното от Георги! Поздравления!
-
Лесно е да се каже, но се вижда кой взема отношение, когато има нужда да се чуе глас. Малцина навсякъде и повсеместно!
Иначе като тема та стих е отличен избор, но къде го този глас където и когато трябва?
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
