Театър на фалша
Добър е този, който ти крещи,
защото си е предплатил цената.
Но ти си мислиш, че добрият си,
защото тихо свеждал си главата.
Нима добро е да си примирен
и кротко да преглъщаш логаритми?!
Нима добро е да си заслепен
от фалша на примамливите ритми?!
Нима добро е с всички да вървиш
и да потискаш бурята в сърцето?!
Не е ли по-достойно да сгрешиш,
но маска да не слагаш на лицето?!
Нима доброто няма буйна кръв,
когато го заливат с леден поглед?!
Нима достойно е на думи пръв,
а на дела безцелен, кратък полет?!
Нима добро е да си лицемер
и всички да ти пляскат мълчаливо?!
Нима не знаеш, че такъв авер
е спомен за доверие фалшиво?!
© Наташа Басарова All rights reserved.
