теб ще помня с нежност
която в мене съживи.
За чувството"отново съм жена",
за хубавите мигове-измислени
и притворени в твоите дела.
Благодаря ти за усмивката,
която не от жалост ми дари,
а истинска и неподправена
да топли мойте старини.
За цветето,и за целувките,
за билетите от седмично кино,
които,скрити в подвързията
ще носят спомен за онези дни.
Не би могъл да бъдеш мой,аз зная го,
обет за отговорност ти си дал,
но ти благодаря за чувството,
с което ти душата ми си сгрял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени