Михаила.1 (Михаила Василева)
5 0
21.06.2018 г., 23:17 ч.

Теб те няма вече 

  Поезия
496 0 2

Зимата дойде,

студ скова земята,

снежинки нежни

сипят се от небесата.

Зима е и в моето сърце,

в лед обвита е душата,

сълзи безспир

отронват се в тишината.

Снегът вали,

теб те няма

не ще се върнеш 

вече.

Само споменът остана.

Споменът за дни

в които,

двама с теб в нощите

студени

прегърнати стояхме,

ти целуваше ме нежно

а снегът валеше.

Две души в една

се сляха,

светът за двама беше.

Нямаше я болката, тъгата

бяхме само аз, ти,

снегът и огънят

в сърцата.

Сега стоя сама в нощта

и плача

и моля се

отново ти да си до мен,

отново в този огън

да изгарям.

В огънят на две души,

в огънят на две сърца,

в огънят на любовта.

Снегът вали

но теб те няма вече.

© Михаила Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е...
  • "Снежинки нежни сипят се от небесата..."
    Красива картина си нарисувала и простичко си изплакала своята болка.
    Любовта не иска повече, не иска нищо.
    Само този огън и стига...
Предложения
: ??:??