Теб те няма вече
Зимата дойде,
студ скова земята,
снежинки нежни
сипят се от небесата.
Зима е и в моето сърце,
в лед обвита е душата,
сълзи безспир
отронват се в тишината.
Снегът вали,
теб те няма
не ще се върнеш
вече.
Само споменът остана.
Споменът за дни
в които,
двама с теб в нощите
студени
прегърнати стояхме,
ти целуваше ме нежно
а снегът валеше.
Две души в една
се сляха,
светът за двама беше.
Нямаше я болката, тъгата
бяхме само аз, ти,
снегът и огънят
в сърцата.
Сега стоя сама в нощта
и плача
и моля се
отново ти да си до мен,
отново в този огън
да изгарям.
В огънят на две души,
в огънят на две сърца,
в огънят на любовта.
Снегът вали
но теб те няма вече.
© Михаила Василева All rights reserved.
