Теб търся...
Теб търся нощем,
скрита
между догарящите листи
на есенния ден,
теб чакам денем,
слушайки
щурците -
замлъкващи след нощ,
изпълнена с вълнения...
Най-тежко е, когато
не чувам стъпките ти
към мен да приближават
и се плаша, че може да
пропуснеш,
изгубиш
или забравиш
пътя, който води към душата ми...
Изгубиш ли ме, не губиш
всъщност нищо,
но аз оставам в догарящите листи
да чакам, дордето и аз не угасна.
Забравиш ли ме, не пропускаш нищо,
но аз едва ли веч ще чувам
на щурците песента...
Теб търся, моя обич -
сънувам те,
ревнувам те от пролетта,
теб искам пак да доближавам
и теб да чакам,
и с тебе да горя...
скрита
между догарящите листи
на есенния ден,
теб чакам денем,
слушайки
щурците -
замлъкващи след нощ,
изпълнена с вълнения...
Най-тежко е, когато
не чувам стъпките ти
към мен да приближават
и се плаша, че може да
пропуснеш,
изгубиш
или забравиш
пътя, който води към душата ми...
Изгубиш ли ме, не губиш
всъщност нищо,
но аз оставам в догарящите листи
да чакам, дордето и аз не угасна.
Забравиш ли ме, не пропускаш нищо,
но аз едва ли веч ще чувам
на щурците песента...
Теб търся, моя обич -
сънувам те,
ревнувам те от пролетта,
теб искам пак да доближавам
и теб да чакам,
и с тебе да горя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Георгиева Всички права запазени
